Банките в UK или какво очаква българската банкова система

Завиден е оптимизмът на министър Дянков и въобще на цялото правителство по отношение на българската икономика. Естествено те са политици и се придържат към определен етикет, но ние като хора, изкарващи си прехраната от консултации на клиенти, трябва да даваме адекватни прогнози и практически, а не политически съвети.

В тази връзка си направихме труда да разгледаме на място английската банкова система и да направим изводи и прогнози относно развитието й в България.

Първите впечатления обаче при посещение на място са свързани не с банките, а с потреблението на домакинствата. По късно ще установим, че двете неща са свързани и неразделни по един особен начин.

Няма как да не забележим, че магазините в UK са пълни с клиенти, а на търговската улица Oxford street в Лондон, едни и същи търговски вериги имат магазини с размерите на ЦУМ през 500 метра – 3 етажа с по десет каси на етаж и опашки пред пробните. Няма нужда да четем статистически данни, за да разберем, че населението има доходи и потребява в големи мащаби. На въпроса „Има ли криза при Вас?” Повечето хора казват: „Има но не се усеща толкова. Тя е при банкерите.” Така се и оказва. Служителите в не-банковия сектор чувстват кризата, но не толкова осезателно. Дори агенциите за недвижими имоти не затварят врати. Напротив – във всеки лондонски квартал има по няколко офиса за недвижими имоти и задължително офис за кредитни консултации.
Всичко това не може да не ни учуди и да ни накара да си зададем въпроса: „ако има криза и хората не си плащат кредитите, как имат пари за пазаруване?”

С тези въпроси и мисли влязохме в клон на NatWest Bank в лондонския квартал East Finchley / един от сравнително добрите квартали / Целта ни бе да съберем информация за банковите продукти и условия, но вместо това видяхме изцяло различен начин на работа и функциониране на системата.
В споменатия квартал имаха клонове само 2 банки – NatWest и Santander. Клоновете им бяха по-малки от клона на която и да е българска банка, а персонала беше от 3-ма души – Касиер, човек на компютър зад преграда и момиче на рецепция, което ни посрещна със задължителната английска усмивка. Поискахме да разкрием фирмена сметка и попитахме за необходимите документи. Оказа се, че бизнес мениджъра идва в този клон веднъж седмично в Четвъртък в 14.00 или по предварителна заявка. Останахме доста учудени, тъй като искахме единствено информация и не скрихме изненадата си. Възможно най-учтиво служителката ни обясни, че най-вероятно и тя може да ни даде информацията, но е възможно и да ни подведе, което не желае да се случва. В този ред на мисли ни предложи да ни уреди среща с бизнес мениджър в централния офис в Лондонското сити след 2 часа или ако желаем в Четвъртък в 14.00. Решихме да свършим работата същия ден и да направим срещата.

Освен срещата обаче направихме и редица изводи. В един от добрите квартали в Лондон имат клонове само 2 банки, а до централния ни офис в София, кв. Илинден си имаме 11. В клона на банката в която се обслужваме има следните експерти: двама експерти Жилищно кредитиране, Малки и средни предприятия, Потребителско кредитиране, Личен банкер, две касиерки, директор на клон, охрана и чистачка на почасова работа. Общо 10 служителя, които получават заплати, плащат им се осигуровки, имат работни места и техника на която работят, получават бонуси, правят им се обучения и тимбилдинги, имат допълнително здравно осигуряване, телефони и други придобивки, за които не знаем. Все разходи за които плащаме потребителите на банкови услуги. Темата за компетентността няма да коментираме, но често ми се случва експерта жилищно кредитиране да ми разпише документите за фирмен превод. С други думи в UK криза може и да има в банковата система, но в България няма дори леко загатване за подобно явление. Дори изказванията на всички банкери са в насока – трезорите са ни пълни, но нямаме добри кредитоискатели. Какво е добър кредитоискател според критериите на българските банки ще дискутираме в отделна статия.

На кратко: В UK има много повече и по-големи бизнеси, но обслужващите ги банкови клонове и служители са пъти по малко от нашите и доста по-компетентни. С други думи големите банки в UK работят с минимални разходи, за да доставят по-качествени услуги и по-ниски такси за обслужване от Българските си колеги. Някои ще ни контрират и ще кажат, че в UK клиентите са по-образовани и ползват интернет банкиране. Това е така, но в UK преди 10 години тегленето от редица банкомати беше безплатно, а в Българската банкова система в повечето случаи интернет банкирането е „безплатно” само ако сте си закупили и допълнителен пакет от други банкови услуги. Самите банкери в UK също така твърдят, че кредитоискателите търсят консултанти, а не банкери при нужда от кредит. Това е изказване, което е изцяло в наш интерес и препоръчвам на скептиците да проверят думите ни на място, но в този ред на мисли идва друг въпрос: „Ако мощни финансови институции като английските банки предпочитат да работят чрез кредитни консултанти, дали така не им е по-евтино?” Едно нещо зная за английския пазар – ако нещо може да бъде евтино, то англичаните са го открили преди 100 години.

Да оставим ефективността на Българската банкова система и да продължим с историята си по запознаването ни с начина на функциониране на Английската банкова система. В уговорения час бяхме в централата на NatWest Bank и г-н Kelly ни посрещна точно на време. Обърна ни цялото нужно внимание, но се оказа, че за граждани на България и Румъния има съвсем различни изисквания, с които и той не е запознат. Естествено провери веднага и ни даде списък с документи, под който за наше учудване се подписа. Разликата с българските му колеги веднага беше забелязана от нас. Никога до момента в нашата практика не се е случвало който и да е банков служител да се подпише под информацията, която предоставя. Това вероятно е и основната причина за не чак толкова компетентното обслужване в България.

Естествено използвахме случая да разпитаме по въпроса за кредитирането. Оказа се, че ако имате кредит с месечна вноска 500 GBP и не можете да ги плащате, банката Ви предлага вариант да внасяте 5 GBP на месец, без да предприема наказателни дела срещу Вас. За съжаление г-н Kelly не се занимаваше с бизнес-кредитиране и се страхуваше да не ни даде грешна информация и да ни заблуди по някакъв начин. Явно коректното предаване на информацията е изключително важно за английските банкови служители. Предполагам, че това не идва от факта, че са много загрижени за клиенти от източна Европа, които виждат за първи път, а от простото правило да се подписват под думите си.

Макар и кратка тази среща хвърли светлина върху цялостната идея на английската банкова система и икономическа криза. Няма как с 5 GBP да покриваш вноска от 500 GBP. Това е ясно. Важното е, че по този начин кризата е ограничена в самата банкова система и не е стигнала до домакинствата и бизнеса.

Тук е мястото да споделим едни странни решения на българските банки от началото на финансовата криза, когато започнаха да вдигат лихвите по кредитите. Обяснението беше – „Вдигаме ги превантивно. Кризата идва и трябва да формираме резерви, пък и риска в икономиката се предполага че ще се увеличи”. И наистина се увеличи. Фирмите и гражданите започнаха да не си плащат кредитите и стана... пирамида. Добрите платци плащаха заради лошите, които пък потвърдиха правилото, че ако вдигнеш цената на една стока, потреблението и намалява. И това е нормално. Ако имаш вноска от 200 лева, която едвам плащаш, а ти правят вноската 250 лв., какво би направил? И така колелото на кризата се завъртя, с много добър тласък. Банките обаче започнаха да отчитат много добри нива на доходност и печалби. И така 2 години. Бизнесът изпитва затруднения и съкращава хора, домакинствата не могат да си плащат кредитите, но банките обявяват рекордни печалби. И така до момента, в който решиха да преразгледат бизнеса си. Някои дори затвориха офиси, но в кв.Илинден, София все още има 11 банкови клона.
Мисля, че тук е мястото да направим следния извод, продиктуван от чистата математика:

Ако в развита икономика като английската, където предлагат много повече услуги, в добър квартал като East Finchley има 2 банкови клона, колко клона трябва да има в Илинден, София, за да бъде ефективна банковата система и услуги?

А колко служители трябва да има във всеки от тези клонове?

Истината е, че докато клона е на печалба, банките могат да си позволят това разточителство. И без това искат да се издържат от такси и високи лихви.

А може ли един банков клон да е на загуба?

Може и то много скоро. В България всичко е със закъснение и на по-висока цена. Просрочените кредити растат, а бизнеса е в затруднение и прави по-малко разплащания. Ако искат да запазят клона си, банките ще трябва да намалят разходите си. И те ще го направят като първа стъпка. Просто няма да имат избор. Това е и първото очакване, свързано с реална криза на банковия пазар в България:

1. Банките ще намалят персонала си и ще затворят още клонове.

Втората прогноза, която можем със сигурност да направим, е свързана с действията на банковите централи в чужбина. Дълговата криза в Европа и Гърция / не забравяйте, че голяма част от българската банкова система се доминира от гръцки банки /.

Нека цитираме няколко новини от чужбина „Уникредит има спешна нужда от рекапитализация”, „Ерстебанк отписа активи за над 800 милиона евро” „Алфа Банк и EFG банк се сливат и формират най-голямата регионална финансова институция”.

За да изясним – Рекапитализацията е процес, при който в банката постъпват свежи средства / обикновено заеми, но в случая държавна помощ директно от данъците на населението на съответната държава /.

В математиката има метод при който когато имаме 2 възможни отговора – грешен и верен, ние приемаме грешния за верен и продължаваме изчисленията до момента в който разбираме, че крайния резултат не е възможен. Следователно другия отговор е верен. Просто, но логично.  На базата на горните новини си представете ситуацията с Уникредит. Имат нужда от средства в Италия, но в България са много добре капитализирани /имат много пари в трезорите си/. Тогава Италианското правителство дава помощ на Уникредит от средствата на италианските данъкоплатци и тези пари идват в България ?!? Естествено това не може да бъде реалистично в този момент и другия вариант е по-реален. Уникредит понижава ликвидността си в България и помага на централата в Италия, а каквото не достига се осигурява от средства на Италиански данъкоплатци.

Не твърдим че ще стане точно така, но твърдим:

2. Лихвените нива в България ще останат високи за да се издържа неефективната банкова система, а банките няма да имат достъп до евтин кредитен ресурс.

В заключение можем да кажем, че банковата система в България отложи кризата си като прехвърли тежестта на кредитоискателите и бизнеса, което доведе до унищожение на потреблението, което от своя страна е основен компонент и двигател на Брутния вътрешен продукт. За да се съживи домакинствата и бизнеса трябва да имат пари, за да потребяват. Така се получава омагьосания кръг – Ако имам клиенти ще назнача нови хора и ще им плащам, но за да имам клиенти някой друг трябва да е назначил тези хора, да им е платил и те да могат да станат мои клиенти. В UK успяха да спасят потреблението си и магазините им са пълни с клиенти, което значи бизнес, заплати, данъци, с които да рекапитализират банките си. Въпроса е с какво ще се рекапитализират нашите банки, когато централите им изпитват остра нужда от свеж паричен ресурс?